[Информация до медии] – Няма движение по диабетния регистър

Уважаеми Журналисти,
Обръщам се към вас от името на Асоциацията на децата и младите хора с диабет. Това е една Асоциация, която съществува вече 10 години и е създадена, за да защитава правото на лечение и правото на нормален пълноценен живот на децата и младите хора с диабет.
В България, хората с диабет са 436 111. Това са половин милион българи, които всеки ден от своя живот разчитат на здравната система в България.
Поради факта, че Асоциацията, която аз представлявам защитава интересите на една от най-чувствителните групи пациенти – хронично болните деца, смятам за свои обществен и граждански дълг да изкажа позицията си във връзка с интервюто на Министъра на здравеопазването, Д-р Таня Андреева в „Тази неделя“ от 18.05.2014 г.
Използвала съм цитати от изказването на Д-р Андреева под които съм приложила извадки от нормативни актове и становища, публикувани на сайтовете на цитираните институции или в като писма в медиите:

1. Д-р Таня Андреева: „Бюджета на Касата се гласува от Надзорния съвет на Касата, той се внася в Парламента и Парламента го гласува. Очевидно, когато е правен този бюджет, т.е. когато предстои да се прави той в бъдеще, трябва малко по-добре да се съобразят новите реалности.“

НЗОК разработва предложение за Проект за бюджета на НЗОК за съответната година. Проекта за бюджет се гласува от Надзорния съвет на НЗОК. По време на приемане бюджета на НЗОК за 2014 година председател на Надзорния съвет на НЗОК е Г-жа Людмила Петкова, Заместник-министър на финансите на Република България. Проекта за бюджета на НЗОК се приема от Министъра на здравеопазването, който може да нанесе промени в предложения Проекта за бюджета. След това Министъра на здравеопазването внася Проекта за бюджет на НЗОК за гласуване.

2. Д-р Таня Андреева: „Лекарите протестират срещу това, че е създадено впечатлението в тях, че те няма да получат финансиране за дейността си. Лекарите протестират срещу това и аз не знам всъщност кой има интерес от това.“

Протестите на лекарите са във връзка с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 94 ОТ 24 АПРИЛ 2014 Г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Това постановление е прието от Министерски съвет. Постановление в Министерски съвет могат да бъдат внасяни само от членове на Министерски съвет. В този случай това е Министъра на здравеопазването.

3. Д-р Таня Андреева: „Също така е нормално, когато все по-голям ресурс от бюджета на Касата отива за медицински изделия и лекарства да не стига за болнична дейност. Никъде по света 60% от бюджета на Касата не се разходва за лекарства.“

Общия бюджет за здравеопазване през 2013 година е 3 453 000 000 лева. От този бюджет, разходите за лекарства, заплащани от публични средства е 960 000 000 лева. Това означава, че 27.8 % от бюджета за здравеопазване се изразходва за лекарства.

4. Д-р Таня Андреева: „Освен това Министъра на реже. Реже Надзорния съвет на Касата.“

Председател на Надзорния съвет на НЗОК, считано от месец март 2014 г., е Д-р Бойко Пенков, Заместник министър на здравеопзването.

5. Д-р Таня Андреева: „Ооооо нямам впечатление, че лекарствата не стигат към този момент. Напротив. И за да видим по-ясно какво се случва с лекарствата и с цените на тези лекарства, включително имаме едно предложение, надявам се то да се разработи. То е разработено, надявам се то да влезе в сила, е провеждането на електронни търгове за медикаменти, защото очевидно ние имаме проблем с цените на лекарствата в България.“

Съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти цената на лекарствения продукт, включван в Позитивен лекарствен списък и заплащан с публични средства се регулира по следния начин:
1. цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в следните страни: Румъния, Франция, Естония, Гърция, Словакия, Литва, Португалия, Италия, Финландия, Дания, Словения и Испания

2. надценка за търговец на едро в размер 7, 6 и 4 на сто от заявената по т. 1 цена (има допълнителни критерии за надценката за цени под 10 и над 30 лв.)

3. надценка за търговец на дребно в размер 20, 18 и 16 на сто от заявената по т. 1 цена (има допълнителни критерии за надценката за цени под 10 и над 30 лв.)
Цената на лекарствен продукт, включван в ПЛС, се изчислява като сбор от елементите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и данък върху добавената стойност.

6. Д-р Таня Андреева: „Тук не е въпроса да се реже от лекарства. Тук е въпроса, ресурса, който е за лекарства да бъде ефективно разпределен, т.е. да имаме съвсем ясна представа за кои заболявания колко пациента има болни. Затова ние разработваме в момента регистри. Готов е онко регистъра, адаптиран, готов е диабетния регистър. Сега правим регистър за редките заболявания, за недоносените. Само когато имаш ясна представа какъв брой пациенти са засегнати от дадено заболяване можеш да планираш разход.“

Според сайта на Специализирана болница за активно лечение по онкология, София: „Българският Национален раков регистър е създаден през 1952 г.“. Проект за създаване на диабетен регистър в България е представен в следствие дейността на работна група, в която член бях и самата аз. Докладът от работата на групата по регистъра е представен в началото на месец декември 2013 година. От тогава няма свикани срещи на групата, както и движение по работата по диабетния регистър. Не е организирана работата по актуализиране на данните в
него и 6 месеца по-късно, поради бездействието на МЗ, една прекрасно и професионално свършена работа ще бъде пропиляна.
Наредба 40, която в актуализирания си вариант предвижда изграждане на Национален регистър по редки болести все още не е приета. Работата изпълнена от медицинските специалисти по редки болести по създаване на регистири за заболяванията няма нищо общо с дейнастта на Министерство на здравеопазването.
Средствата и за двата регистъра трябваше да дойдат по програма БГ07 на Норвежкия финансов механизъм, където за тези два регистъра и други такива дейности са отпуснати 1 690 981 евро. Информация за начините за изразходване на парите не е достигнала до нас.

7. Д-р Таня Андреева: „Ще ви дам 1 пример. Така наречения Позитивен лекарствен списък в който години наред в него само влизат медикаменти. Досега не е излязъл нито един медикамент.“

През последната почти една година, броя на медикаментите изключени от Позитивен лекарствен списък по различни причини са 304. От всички тези изключени лекарствени средства, само 1 продукт е без аналог на пазара /т.е. пациентите не са оставени без лечение/. През 2012 г. изключените от ПЛС продукти са 177. Данните са от официалния доклад публикуван от Съвета по цени и реимбурсация, предоставен на МЗ.

8. Д-р Таня Андреева: „По официални данни се осигуряват около 1.5 млн. от българите. Около 400 000 могат, но не го правят и още 2010 година психологическата граница на здравнонеосигурените беше премината с около 2 млн. здравно неосигурени. От които 1 млн. живеят в чужбина така, че те не осигуряват в нашата система. Остават малко под 1 млн., които се неосигурени. От тях има социално слаби за които плаща държавата. Има други групи, за които плаща държавата. Т.е. тези, които могат, но не се осигуряват са около 500 хиляди.“

Групите население, за които държавата дължи здравни вноски са пенсионери, деца до 18 години, студенти, социално слаби и други. Според данни на НОИ, само броят на пенсионерите в България е 2.2 млн. души. Държавата трябва да заплаща и здравните вноски на държавните служители, съдии, прокурори и военни. За съжаление сумата, която държавата внася в бюджета по здравеопазване една и съща от 3 поредни години е в размер между 940 и 980 милиона лева. Това означава, че държавата е най-некоректния платец на здравни вноски в страната.

С горенаписаното не искаме да подценяваме усилията на Министерство на здравеопазването. Вярваме, че те полагат усилия за подобряване системата на здравеопазването в България. Смятаме обаче, че обществото трябва да знае истината и реалните факти. Това е и целта на писмото ми до вас.
Надявам се, че най-накрая ще се въведат ясни правила така, че средствата за здравеопазване да се изразходват ефективно и пациентите да се лекуват по най-добрия възможен начин.
Това все пак са нашите пари под формата на здравни вноски.
С уважение,

Елисавета Котова           

Председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет

Leave a Reply