СЪОБЩЕНИЕ – УТОЧНЕНИЕ за Летен лагер 2015

attentionВъв връзка с поредица от обаждания по телефона за запитване за летен лагер в к.к. Златни пясъци 27.08.- 01.09.2015г.,

Бихме искали да ви уведомим, че „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ДЕЦАТА И МЛАДИТЕ ХОРА С ДИАБЕТ” нямат нищо общо с организирането и провеждането, а също така бихме искали да е ясно, че асоциацията се разграничава от двете организации, които го организират –Сдружение „Диабет, предиабет  и метаболитен синдром” и „Сдружение за инсулиновите помпи”.

Провеждането на летния лагер профилактика, който се организира от „Национална асоциация на децата и младите хора с диабет” за 11-та година е публикуван на страницата на асоциацията с пълни подробности къде, кога и какво ще бъде организирано (натиснете тук за отидете към информацията). Относно дневната програма всеки ще получи такава при настаняване за това защото е доста разнообразна и ще бъде съобразена с интересите на децата. Лекарите, които ще провеждат рехабилитацията са тези, които присъстват всяка година и са лекуващите детски ендокринолози на  децата.  За тези, които ще присъстват за първи път едно УТОЧНЕНИЕ- ПО ВРЕМЕ НА ЛАГЕРА НЕ ГОВОРИМ САМО ЗА ДИАБЕТ,ДИАБЕТ, ДИАБЕТ………………………И НИЩО ДРУГО!

Боян Петров е първият българин, стъпил на Кангчендзьонга

Със SMS до съпругата си Радослава известният наш алпинист, спелеолог и учен-биолог Боян Петров съобщава, че е изкачил третия по височина връх в света – Кангчендзьонга (8586 м), а след това благополучно е слязъл в базовия лагер.

Boyan.bg

Боян формално бе част от голям международен екип (споделяше общо разрешение с останалите участници в него) и действаше по класическия маршрут към върха от юг.

Честито, Съни! Най-сърдечни поздравления!

Това само част от тазгодишната програма на Боян. Плановете му предвиждат опити за стигане до Броуд пик (8047 м) и К-2 (8611 м) през предстоящия летен сезон в Каракорум.

Kangch-3

Покана за СПЕКТАКЪЛ „ПАРЧЕНЦЕ ОТ ОМАГЬОСАНОТО ОГЛЕДАЛО”

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

„НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ДЕЦАТА С ДИАБЕТ” И ТЕАТРАЛНА ШКОЛА „ВЕДНА” С РЪКОВОДИТЕЛ КРАСИМИРА МЕТОДИЕВА ИМАТ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНЯТ НА ТЕАТЪР НА 10.05.2014 И 11.05.2014г. ОТ 19.00 ЧАСА В ДОМ НА КУЛТУРАТА „СРЕДЕЦ”. СПЕКТАКЪЛА „ПАРЧЕНЦЕ ОТ ОМАГЬОСАНОТО ОГЛЕДАЛО” Е ЕДНА ОТ ПОСТАНОВКИТЕ ПО ПРОЕКТ, В КОЙТО „НАДД” УЧАСТВА КАТО ПАРТНЬОР.

10271563_638202216248450_7669141300017369067_n

В ТЕАТРАЛНА ШКОЛА „ВЕДНА” ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ УЧАСТВА ДЕТЕ С ДИАБЕТ, ДЕНИСЛАВ МАРИНЧЕВ, КОЕТО Е ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА ОТ САМОТО СЪЗДАВАНЕ НА „НАДД”. ЖЕЛАЕМ МУ МНОГО УСПЕХ И ДА СБЪДНЕ СВОЯТА МЕЧТА- ЕДИН ДЕН ДА ИГРАЕ НА СЦЕНАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР.

ТЪЙ КАТО ВХОДА ЗА ДЕЦАТА С ДИАБЕТ Е БЕЗПЛАТЕН ЩЕ БЪДАТ РАЗДАДЕНИ ПОКАНИ КАКТО СЛЕДВА:
– ДЕТЕ И ЕДИН ПРИДРУЖИТЕЛ С БЕЗПЛАТНА ПОКАНА
– ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ПРИДРУЖИТЕЛ С БИЛЕТ НА ЦЕНА – 7.00 ЛЕВА.

МОЛИМ ВСЕКИ, КОЙТО ЖЕЛАЕ ДА ПРИСЪСТВА ДА СЕ ОБАДИ ДО 09.05.2014г. НА ТЕЛ.: 0899/061 817 –ТАНЯ, ЗА ДА БЪДЕ ЗАПИСАН. ПОКАНИТЕ ЩЕ БЪДАТ РАЗДАДЕНИ НА 10.05.2014г. ОТ 18.00- 19.00ЧАСА ПРЕД ВХОДА НА ДОМ НА КУЛТУРАТА „СРЕДЕЦ”-СОФИЯ.

С уважение,

Елисавета Котова

Председател на
Националната асоциация на децата и младите хора с диабет

На баба Марта

По стар български обичай на първи март закичваме хора, животни и растения с мартенички.  Бялата вълна в мартеницата е пожелание за дълъг живот, а червената за здраве и сила. Българският народ го е измислил така, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

По обичай стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: “Да има здраве по хора и добитъка, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука.”

Според народния обичай мартеничките се носят, докато не се види лястовичка, щъркел или цъфнала овошка. Тогава мартеничките се закачват на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, румени и засмени всички хора.

Едно време са вярвали също,  че на 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Ето и една приказка за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, татко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората

Това пък са най-известните стихчета за Баба Марта:

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

Баба Марта

Баба Марта – троп, троп, троп,
бърза през горицата,
мартенички цял вързоп
носи на дечицата.

– Бабо Марто, чик-чирик –
вика й врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.

НА БАБА МАРТА

Плети, плети, бабо Марто,
Изплети ми мартенички,
Да ги вържем на ръчички,
Да излезем на полето,
Да наберем иглика,
Кукуряк и минзухарче,
Да посрещнем гостенките –
Лястовички бързокрили,
Кукувица самотница
Кърко-щърко жабара,
Че ни водят пролетта,
Да натопли земята,
Да разтупка сърцата.

Баба Марта

Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънчо светъл Рече:

”Хайде, Слънчо, ставай сине
цяла зима спа на воля,
а сега поля градини
тебе чакат и се молят.

Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.

Чакат вече и децата
те са палави и мили
разтвори им сърчицата
влей им бодрост, здраве, сили.”